Завършването на магистърската програма „Методика на чуждоезиковото обучение“ към катедра „Методика на чуждоезиковото обучение“ при Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2021 година се откроява като едно от най-съществените събития в професионалното и личностното ми развитие. Това постижение не се свежда единствено до усвояването на конкретни знания по отделни дисциплини, а представлява комплексен процес на академическо и педагогическо израстване, съчетан с личностно формиране и професионално самоосъзнаване. Факултетът, със своето дълголетно наследство, изградено върху класически академични традиции и същевременно отворено към новите предизвикателства на съвременното образование, предлага уникална среда, в която катедрата по методика успява да формира своите студенти като бъдещи преподаватели, изследователи и активни културни медиатори. Именно в тази среда, под ръководството на утвърдени специалисти и вдъхновяващи личности, обучението се превърна за мен не просто в придобиване на знания и умения, а в истинско осъзнаване на мисията на учителя в обществото.

Обучението включваше дисциплини, които изграждат цялостна методическа култура: Методи за изследване в методиката на чуждоезиковото обучение, Общуване, език и преподаване, Медийно образование, Приобщаващо образование, Академично писане, Педагогическа психология и редица други. Всяка от тези дисциплини допринесе със своя уникален акцент: от развиването на изследователски умения и критическо мислене, през задълбоченото разбиране на езика като комуникативен инструмент, до конкретни стратегии за интегриране на медийни ресурси и за включване на обучаеми с различни образователни потребности. Тази системност бе именно онова, което превърна обучението в магистратурата в цялостен и дълбок процес на обогатяване.

Сред преподавателите, оставили трайна следа в това развитие, се открояват редица

утвърдени имена. Проф. Димитър Веселинов имаше ключова роля в овладяването на академичното писане. Неговите лекции и консултации помогнаха не само за усвояване на стил и методи на научно писане, но и за прецизното формулиране на темата на магистърската теза. С негова помощ бе разработено ясното заглавие и изчистената структура на изследването, което впоследствие се превърна в основополагащ труд за личната научна подготовка.

Същинското ръководство на тезата „Композита в ролята на лингводидактическо предизвикателство“ бе поето от проф. Тодор Шопов. В негово лице се откри не просто ръководител, а истински наставник. Систематичните консултации, задълбочените обсъждания и прецизната обратна връзка дадоха възможност темата да бъде разгърната не само на теоретично, но и на практическо равнище. Чрез неговото наставничество научната работа придоби стойност, която надхвърля обичайната магистърска теза и се превърна в ценен принос към методическата литература.

Проф. Емилия Рангелова, специалист в областта на педагогиката, обогати академичния път чрез задълбочени анализи на педагогическите принципи и тяхната роля в чуждоезиковото обучение. Нейният принос бе особено ценен, защото акцентира върху значението на социалния контекст на обучението, на ценностната ориентация на учителя и на взаимодействието между личностното развитие и усвояването на знания. В реалната практика тези принципи се оказаха изключително приложими – особено в условията на Академията на Министерството на вътрешните работи, където обучаемите имат различни професионални роли и очаквания.

Доц. Екатерина Софрониева внесе новаторски акцент в обучението, представяйки споделянето като педагогически инструмент. Тя показа, че учителят не е единственият носител на знание, а координатор на непосредствен обмен, в който и обучаемите участват активно със своя опит и гледни точки. Тази идея промени цялостния подход към преподаването, като отвори нови възможности за диалогичност, сътрудничество и съвместно създаване на знание. Този модел на споделяне е особено ефективен в групи от възрастни обучаеми, където опитът на курсистите е ценен ресурс.

Ролята на доц. Цветанка Дилкова като секретар на катедрата бе не по-малко важна. Тя демонстрира как административната подкрепа и академичното ръководство могат да се съчетаят, за да осигурят гладко протичане на учебния процес. Нейното съдействие и внимание към студентите създаваха чувство за сигурност и принадлежност към една добре функционираща академична общност.

Гл. ас. Михал Павлов, чрез дисциплината Технология на урока, осигури практическата страна на подготовката. Чрез неговите занятия бе усвоен начинът, по който една методическа концепция се превръща в реален урок: от дефинирането на целите, през избора на подходящи методи, до анализа на резултатите. Тази систематичност се оказа безценна при реалното преподаване в професионална среда.

Не може да се пренебрегне и общата академична атмосфера във Факултета по класически и нови филологии, където съчетаването на традиция и новаторство създаде уникално пространство за учене. В тази атмосфера студентите не само усвояват знания, но и се изграждат като личности, способни да мислят критично, да изследват и да предават знанията си на другите.

Магистърската програма от 2021 година оказа непосредствено влияние върху професионалния ми път. Ако преди това опитът бе ограничен предимно до работата като учител, то след завършването се откри ново поле за реализация – преподаването по немски език в Академията на Министерството на вътрешните работи. Това е специфична среда, в която обучаемите са възрастни хора със строго определени професионални ангажименти и нужди. Там приложението на наученото в катедрата доказа своята практическа стойност: използването на приобщаващи методи, на медийни ресурси, на стратегии за стимулиране на мотивацията и за осигуряване на активно участие.

Натрупаните знания и умения ме мотивираха за продължаване на обучението. От 2025 година пътят естествено продължава в магистърската програма Методика на чуждоезиковото обучение в междукултурна среда с английски език. Това продължение не е случайно: то е вдъхновено от преподавателите, от академичната атмосфера и от убеждението, че методиката е динамична и развиваща се област, в която винаги има нови хоризонти за изследване и нови практики за внедряване.

В ретроспекция, най-силното впечатление от обучението е усещането за принадлежност към една общност, в която знанията се споделят, подкрепата е взаимна, а целта е ясна – изграждането на компетентни, отговорни и мотивирани преподаватели. Благодарността към преподавателите е искрена и дълбока: те не само предадоха знания, но и вдъхновиха за непрекъснато усъвършенстване.

Днес, когато вече се реализирам като преподавател, мога да кажа, че магистратурата към катедра „Методика на чуждоезиковото обучение“ във Факултета по класически и нови филологии е най-важният катализатор за професионалното ми развитие. Тя беше и остава основата, върху която се гради бъдещето в науката и практиката на лингводидактологията.