.jpg)
Катедра "Методика на чуждоезиковото обучение"
Факултет по класически и нови филологии
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е директно свързан с проблема за подготовка на квалифицирани учители, които да осъществят многогодишните усилия по изграждане на независима и саморазвиваща се устойчива национална образователна система, отразяваща въжделенията на поколения патриотично настроени български книжовници и борци за политическа и духовна независимост. Образователна програма на новооткритото през 1888 година Висше педагогическо училище включва освен общите предмети "Педагогика" и "Психология", водени от Йосиф Ковачев (1839-1898) и от д-р Иван Георгов (1862-1936), така също и филолого-методическите дисциплини "Принципи на езикознанието" с титуляр д-р Александър Теодоров-Балан (1859-1959), "Гръцка и латинска граматика" с основен преподавател Никола Михайловски (1818-1892), "Френски език“ и „Немски език", чиито лектори съответно стават франкофонът Иван Данев (1853-1891) и германският възпитаник д-р Иван Георгов (1862-1936). Именно с тези базови педагого-психологични и филологически предмети се поставя началото на академичната лингводидактологична подготовка на бъдещите учители по класическите и нови езици в България.
Земеделското правителство на Александър Стамболийски създава през 1921 г. „Стажантски институт“ към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който да поеме процедурата по специализираната учителска подготовка на студентите от последните два семестъра на следването им. Едни от първите преподаватели по методика на чуждоезиковото обучение са Христо Увалиев (френски език), Петко Цонев (чужди езици), Макс Базала и Никола Тумпаров (нови езици), Никола Костов (живи езици), Мария Джананова (руски), Евгений Теодоров и Слави Чаушов (немски език) и др. Стажантският институт е закрит през 1949 година, когато Академическият съвет на Софийския университет приема актуализираните програми на Историко-филологическия факултет в духа на новия закон за народната просвета. Те започват да се прилагат от учебната 1949-1950 г. Въвеждат се лекционни курсове по методика на чуждоезиковото обучение съответно за старогръцки и латински езици (Йордан Братков), за френски език (Славчо Димитров), за немски език (Ана Илиева), за английски и руски езици (д-р Мария Джананова) като впоследствие са привлечени за преподаватели Надежда Радулова (английски език), Павел Патев (френски език), Маргарита Кавалето (италиански език), Маргарита Тошева и Валентина Церел (хоспитиране по немски език), Хюсеин Махмудов (турски език и литература).
През 1955 г. се създава „Катедра по методика“, която обединява всички преподаватели-методици от Филологическия факултет с временен ръководител Лозан Ницолов. Първоначални членове на новосформираната катедра стават д-р Мария Джананова по методика на руски език и литература (1949-1960), Славчо Димитров (1950-1955) и Павел Патев (1953-1993) по методика на френски език, Ана Илиева по методика на немски език (1948-1979), Надежда Радулова по методика на английски език (1949-1957), Стойко Кабасанов по методика на български език (1952-1973), Кирил Бабов по методика на руския език (1953-1987), Василка Василева Татарова по методика на руски език (1952-неизв.), Йордан Братков по методика на класическите езици (1952-1956), Нина Комарова по методика на руски и сърбохърватски (1951-1969).
На 10 август 1965 г. излиза постановление на Министерския съвет на Народна република България за създаването на Факултет по западни филологии със седем катедри, но поради липса на хабилитиран преподавател, откриването на Катедра по методика на чуждоезиковото обучение се забавя с няколко години. На 12.02.1969 г. видният германист и преводач проф. Стефан Б. Станчев (1906–1982) прави предложение пред Академическия съвет за създаване на Катедра по методика на чуждоезиковото обучение.
Първият ръководител на катедрата е проф. Ана (Анка) Димитрова Илиева (1969–1978), под чието ръководство се изготвят новите учебни планове и се определят основните приоритети в преподавателската дейност на новосъздадената структура. Тя лансира идеята за практическата ориентираност на чуждоезиковото обучение и извежда като водещ лингводидактологичен метод „наблюдението на положителните образователни практики“. Проф. д-р Павел Патев е вторият ръководител на Катедрата (1978-1991), който засилва авторитета ѝ и успява да я запази от превратностите на времето. Той насочва вниманието на Катедрата към научноизследователската работа и към подготовката на нови преподавателски кадри. Организира система от курсове за следдипломна квалификация на учители, поема научното ръководство на млади учени, предлага за хабилитиране много свои колеги и активно участва с рецензирането на съответните процедури. Под негово ръководство Катедрата се разширява и се развива като национален център по методика на чуждоезиковото обучение. Третият ръководител на катедра е доц. д-р Мария Петрова (1991-1996). Тя синхронизира началната педагогическа подготовка на учителите с промените в държавните изисквания и в образователната политика. В рамките на този мандат се лансира мащабният катедрен проект за създаването на национално „Входно-изходно равнище“ по чужди езици за българската образователна система. По предложение на проф. Павел Патев се дефинират ключовите лингводидактологични термини „словесно действие“ и „входно-изходно равнище“ (1993). Следващият ръководител на катедрата е проф. дпн Тодор Шопов (1996-2003), който продължава успешната традиция на своите предшественици и умело адаптира катедрената дейност към промените и изискванията на новата образователна ситуация като съществено разширява международния обмен с други водещи европейски и американски академични институции. Той става първият доктор на педагогическите науки в Катедрата за труда си „Проучване на постметодическото състояние на обучението по английски като втори език. Педагогическа система“ (2016). По време на неговия мандат се реализира българско-швейцарският проект за „Езиково портфолио“ (1999-2001) с активното участие на преподавателите-франкофони от катедрата. През 2001 г. Тодор Шопов с подкрепата на Димитър Веселинов лансират създаването на новаторското „Педагогическо портфолио“, в чието разработване се включва целият катедрен колектив. За целта е изготвен научен проект, който се експериментира през 2002 г. и чийто първи резултати са теоретически обобщени на специален симпозиум, проведен в рамките на Майските дни на културата през 2003 г. (Димитрова, Чолакова 2003, 77-78). По негово предложение стартира магистърска програма по „Методика на чуждоезиковото обучение“. Петият ръководител е проф. д-р Даниела Стойчева (2003-2011). Под нейно ръководство се запазва установеният темп на развитие на катедрата, независимо че практическите дисциплини от педагогическия модул престават да се признават за аудиторна заетост и се налага да се хоноруват външни преподаватели. Шестият ръководител на Катедрата по методика на чуждоезиковото обучение е проф. дфн Димитър Веселинов (2011-2019), който поема управлението на методическия сектор в тежък момент, но успява да се справи с актуалните предизвикателства и да запази единството на колектива в сложните условия на акредитационен режим и засилена външна конкуренция. През 2016 г. става първият представител на Катедрата, избран за доктор на филологическите науки във Факултета по класически и нови филологии въз основа на труда си „Теоретичен модел за кумулативно лексикографиране на думи от чужд произход в българския език“. Успява да акредитира магистърската програма „Методика на чуждоезиковото обучение“ и докторската програма „Методика на обучението по чужд език“ в научна област 1. Педагогика, професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по... (Методика на обучението по чужд език). По негова инициатива магистърската и докторантската програма включват в обекта си всичките езици, които се преподават във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. В края на своя мандат лансира идеята за епистемологичен преход от методика на чуждоезиковото обучение към лингводидактика и лингводидактология, тъй като тази изследователска област напълно заслужено си е извоювала правото да бъде самостоятелна наука със своя академичен потенциал за фундаментална и приложна перспектива на развитие. Седмият ръководител на катедрата е проф. д-р Милена Йорданова, която остава на този пост от 2019 до 2025 година, когато е избрана за ръководител на Катедрата по тюркология и алтаистика (2025) към Центъра за източни езици и култури на Факултета по класически и нови филологии. Тя е изявен тюрколог и алтаист, който, наред с предизвикателствата на ориенталистиката, активно се интересува и от съвременните постижения на лингводидактологията и активното им внедряване в академичната практика. Под нейно ръководство е подготвена цялостната документация за поредното акредитиране на магистърската програма „Методика на чуждоезиковото обучение в междукултурна среда“ и на докторската програма „Методика на обучението по чужд език“ в професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по... (Методика на обучението по чужд език), които през 2020 година получават най-високата акредитационна оценка от Националната агенция за оценка и акредитация в сравнение с останалите академични програми на Факултета по класически и нови филологии. Тя успява да извоюва признаването на часовете по практическите дисциплини от педагогическия модул за аудиторна заетост. Също така стартира Магистърска програма по „Методика на чуждоезиковото обучение в междукултурна среда“, чрез която голям брой кандидати от Гърция и страната са привлечени за студенти към Катедрата.
От октомври 2025 г. ръководител на Катедрата проф. дн Магдалена Костова-Панайотова, изследовател с богат академичен, преподавателски и административен опит. Лонгитудиналният преглед на творческия ѝ път позволява да се скицира профил на специалист с внушителен научен актив, отличаващ се с респектираща компетентност както в посока на избора на филологически, лингвокултурни и лингводидактологични изследователски теми, така и в литературната история, теория и критика с вече утвърдено публично битие. Под нейно ръководство се подготвя акредитационната процедура на професионално направление 1.3. Педагогика на обучението към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От въвеждането на университетския курс по методика на чуждоезиковото обучение през 1949 година до днес броят на бившите и сегашните щатни преподаватели надминава 40. И ако в началото са назначени преподаватели само по методика на английски, латински, немски, турски и френски език, то сега в Катедрата са застъпени методиките на 19 езика (английски, арабски, арменски, датски, испански, италиански, китайски, корейски, латински, немски, новогръцки, норвежки, персийски, португалски, румънски, старогръцки, турски, урду, френски, хинди, шведски, японски), към които трябва да се прибавят новите предмети информатика, информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда с оглед на чуждоезиково обучение. Преподавателският състав организира и провежда педагогическата подготовка на всички студенти от съответната специалност във Факултета по класически и нови филологии, както и в бинарните специалности в Биологическия, в Историческия, в Геолого-географския факултет и във Факултета по химия и фармация. Освен това към катедрата ежегодно се привличат на хонорар около 50 базови учители, които участват в провеждането на хоспитирането, на текущата педагогическа практика и на стажантската практика.
Катедрата функционира и като научен съвет по методика на чуждоезиковото обучение към Факултета по класически и нови филологии. През години са разработени и защитени редица дисертационни трудове в областта на фундаменталната и приложна лингводидактология: Павел Лазаров Патев (1972), Мария Асенова Петрова (1980), Вера Георгиева Деспотова (1981), Павлинка Стефанова Стефанова (1986), Лили Петрова Савова (1988), Даниела Тотева Стойчева (1989), Тодор Крумов Шопов (1992), Димитър Веселинов Димитров (2002), Ирена Боянова Станкова (2010), Мария Тодорова Нейкова (2010), Виктор Георгиев Монев (2010), Невена Георгиева Султанова (2011), Анелия Ивова Кременска (2011), Анна Христова Евстатиева (2012), Иван Стоянов Мерджанов (2013), Зарина Юлева Маркова (2013), Иванка Натова Натова (2015), Петър Димитров Тодоров (2016), Рая Петрова Живкова-Крупева (2020), Глория Костадинова Бакърджиева (2020), Николина Маринова Искърова (2020), Ренета Викторова Вълкова (2020), Анатоли Василев Дешев (2020), Никос Андреу Филипу (2022), Михал Валериев Павлов (2023). Благодарения на извоювания си академичен авторитет и след демократизиране на връзките в европейски и световен мащаб в Катедрата по методика на чуждоезиковото обучение се подготвят и защитават дисертационни трудове и на седем чуждестранни докторанти — Рабея Бегъм (Бангладеш) (1995), Валентина Илиева (Северна Македония) (2008), Давут Акташ (Турция) (2011), Юнхун Сун (Китай (2011), Весна Продановска (Северна Македония) (2016), Мирела Алхасани (Албания) (2019), Димитриос Галанос (Гърция) (2020).